От какво са направени зъбните пломби?
В момента едни от най-популярните материали за изработка на зъбни пломби са амалгамата, композитът и глас-йономерът.
Амалгама
Този материал се използваше за окончателни възстановявания на зъбите. Той се състоеше до голяма степен от живак, както и от сребро, мед и калай. Именно поради съдържанието на живак използването на амалгамени пломби предизвика много спорове и днес те вече не се използват. Най-големият ѝ недостатък беше, че не се свързваше химически със зъбните тъкани (за разлика от композитните или глас-йономерните материали след подходяща подготовка на повърхността). За да се осигури нейното задържане в кавитета, трябваше да се отстрани повече здрава тъкан с борера, отколкото се изисква днес. Друг недостатък на амалгамата беше нейният неестетичен цвят и външен вид.
Композитни материали
Това са настоящите универсални материали, което означава, че могат да се използват при много индикации. Те са механично издръжливи и високо естетични. Позволяват възстановяването на кавитети от различен тип и размер, както с кариозен, така и с некариозен произход (напр. износване на зъбите, абразия, ерозия). Използват се и в профилактиката – за силанизиране (запечатване) на фисури.
Глас-йономерни материали
Те са малко по-малко естетични и по-малко издръжливи от композитните материали. Използват се особено в условия, при които изолацията и поддържането на сухо оперативно поле са трудни – например при кариес на зъбния корен, както и при лечение на млечни зъби. Могат да се използват широко и универсално като композитите, но са материал с компромисни свойства. Важна характеристика на глас-йономера е съдържанието му на флуор, който с времето прониква в емайла, като го укрепва и предпазва от кариес.
Трябва да се помни, че няма единствен вид зъбна пломба, който да е най-добър за всички пациенти. Най-подходящият тип зависи от обема и обхвата на възстановяването, евентуални алергии към специфични материали, разположението на зъба в устата, местоположението на кариозната кухина в дадения зъб и финансовите възможности на пациента.